Меркантилизмът днес

Меркантилизмът днес

В тази тема, посветена на “меркантилната система”, ще разгледам идеите, носени от една изключително популярна група мислители, може би първата икономическа школа. Това са френските физиократи. Препоръките и принципите на тези мислители не са загубили своето значение и до днес, макар да не липсват периоди в историята, когато тяхното влияние, качества и интелектуални (теоретични) аргументи са напълно забравени, а в отделни случаи отхвърляни. Всъщност, за да бъда точна, трябва да кажа, че много от проблемите, имащи нещо общо с либерализацията на пазара и намаляването на данъците, са естествено близки до идеите на физиократите и ако дискусиите върху тези въпроси загубят някога своята актуалност, което ми се струва малко вероятно, то тогава мога да твърдя, че и споменът за френските икономисти, също ще бъде ненужен.
Във френският меркантилизъм не се забелязват почти никакви зародиши на либерализъм и поради тази му особеност либералните идеи във Франция се раждат като негова опозиция, а не като разклонение или нюанс в основното течение, който по-късно ще се превърне в самостоятелна традиция и практика, както се случва в Англия. Физиократите се появяват като реакция на “меркантилната” система на френския абсолютизъм. И понеже самите те са част от  тази среда или система - мнозина от тях са дворцови фаворити, лидерът им Кене е близък приятел, лекар и довереник на влиятелната мадам Помпадур, а другите поддържат приятелски отношения с аристокрацията и двора или самите те са благородници и висши духовници – тази реакция или опозиция се оказва прекалено неуверена, поставяйки наред с идеала на свободната търговия и разумното управление идеала за едрия земевладелец и просветения монарх. Ще разгледам системата на Адам Смит и с какво тя противостои на меркантилните идеи и практики, къде са пропуските й и как тази система се свързва с идеите за свободата и развитието на капитализма.

В богатството на народите Адам Смит разглежда системата на физиократите като противоположност на търговската система.                 Земеделските системи или онези системи на политическата икономия, които представят продукта на земята за единствения или главния източник на дохода и богатството на всяка страна.

Трябва да отбележа името на Боагилбер, когото физиократите открито наричат свой “предшественик” и който критикува директно преобладаващите меркантилни идеи. В неговите идеи се съдържат почти всички главни елементи на тяхната система – земеделието като първоизточник на богатството, “естественият кръговрат” на стоките и доходите, свободата на търговията със зърно, убеждението, че високите данъци унищожават земеделското производство и нарушават функционирането на цялата икономика и т.н.

Има един автор, който не е физиократ, но почти винаги е поставян от историците и икономистите в компанията на физиократите. Това е Ричард Кантилън (или Ришар Кантийон). Самият Кантилън гледа 1) на земята като на “суровият материал”, от който идва богатството и 2) на земевладелецът като на най-важния член на обществото, тъй като всички останали жители зависят от него. Както виждаме, тези две идеи са съвсем противоположни на описваната до тук меркантилна “идеология”. Авторите от така наречената меркантилна традиция смятаха, че продажбата на манифактурни или луксозни стоки ще донесе богатство на нацията, а самото богатство, най-общо или в края на краищата бе разбирано от тях като пари или скъпоценни метали. Кантилън отговоря на това разбиране с тезата, че човешкият труд и то в земеделието, носи богатство и че богатството не е пари, а препитание или всичко онова, което дава храна на човека, което създава удобства и житейски комфорт. Политиката на търговската система е насърчаването на манифактурите, политиката в “системата” на Кантилън е обърната към земевладелците и земеделието. Според него земята неизбежно принадлежи на малък брой хора. Това са земевладелците.  Философията на Икономическите таблици би спечелила много повече поклонници, ако в схемата не бяха пренебрегнати не по-малко важните, а за меркантилната идеология най-важните, части от обществения организъм – класите на търговците, занаятчиите и манифактуристите.

За Кене и неговите последователи, подобно на Кантилън, има една важна класа – земевладелците и друга - земеделците. Класите на земевладелците, фермерите и земеделските работници са единствените производителни класи, защото от техният труд се създава основния или суровия продукт за производството на всички останали стоки, техният труд храни населението и накрая той е създателят на чистия продукт или чистата печалба. Трудът на всички останали класи, според Кене и последователите му, е “стерилен”, той не създава, а преобразува вече създаденото.

Изложените дотук принципи са още по-добре развити. Кене обръща с главата надолу господстващите вече два века меркантилни доктрини. Дълго време политиката на правителството е била стимулирането на манифактурното производство, особено на луксозни стоки, казва той. Стимулиране, но във вреда на земеделието. На хората им е било забранявано да садят лозя (друг отрасъл, към който Франция има естествено предразположение), докато са окуражавани да садят черници, заради отглеждането на буби и производството на коприна.
Напротив, казва Кене, страната трябва да се обърне към насърчаване и развитие на своето естествено богатство като производството на пшеница например. Земеделието и търговията са двата източника на богатство за Франция, но тяхното деление е абстрактно, защото търговията и индустриите всъщност са клонове на земеделието – първичният и безспорен източник на всички други стопански отрасли.
Преди да престъпи към написването на Икономическите таблици, Кене вече е предложил своите съвети към правителството, те най-общо са свобода на производството и обмяната на стоки, премахване на транспортните такси, премахване на местните или личните привилегии, подобряване на транспортната система, реформа в данъчното облагане. Пряко насочени срещу меркантилните визии са неговите максими: “Нация с обширна територия, която подценява своите сурови продукти за сметка на благоразположението си към манифактурните стоки, разрушава себе си във всички насоки”. “Предимствата на външната търговия не се ограничават до увеличаването на парите”. “Балансът на търговията не показва предимствата на търговията или богатството на нацията, защото то трябва да бъде преценявано и по двете – вътрешната и външната търговия, особено по първата”. “Нация, която извлича най-добрите по възможност резултати от своята земя, хора и корабоплаване, не се ядосва на търговията на своите съседи.” “Във взаимната търговия нациите, които продават най-полезните или необходими стоки трябва да имат предимство пред тези, които продават луксозни стоки.”

В Икономическите таблици Кене показва фундаменталните причини, които пречат на превръщането на страната в богата земеделска нация: лоши форми на данъчно облагане, непозволяващи натрупването на капитал за култивиране на; прекомерна цена на събираните данъци; прекален разкош; прекалено скъпи съдебни спорове; липсата на експортна търговия със сурови материали; липса на свобода във вътрешната търговия и във възможностите за обработване на земята; тормоз върху селячеството; липсата на възвращаемост на годишния чист продукт към категорията за инвестиции.

Мисля, че казаното дотук бе достатъчно, за да се разбере, че икономическата философия на Кене и на неговите съмишленици и последователи е една нова, либерална философия, която, като всяко ново нещо, е заредена с идеализъм, погрешни преценки и неясни, но все пак усещания за бъдещото развитие. В някои отношения физиократите са пионери на класическия икономически либерализъм, в други те много напомнят, особено със своите принципи за труда и стойността, на бъдещите марксистки теории. Очевидно е обаче, че тяхната система е крайно противоположна на господстващата вече няколко века меркантилна идеология. Следователно тяхната система наистина е нещо ново. Въпреки това, както казах в началото на параграфа, те не са способни да се откъснат от миналото и това вече бе показано с идеята им за земевладелеца.

Ривие следва тясно философията на физиократите. Той поддържа идеята, че свобода трябва да има както във външната търговия, така и във вътрешната и отделните нации трябва да търгуват така сякаш са една нация. Тази негова идея от една страна противоречи напълно на меркантилната идеология, а от друга събира в едно на пръв поглед противоположните теории на Смит, на които ще се спра по-нататък в тази работа. Ривие смята, че международната свобода на търговията ще даде възможност на всяка нация да преследва и да печели от своите естествени предимства. Това негово твърдение е още един типичен пример за класическият либерализъм.

Друг известен и много интелигентен критик на физиократитее Галиани Ганоби. Той ги критикува с аргументи, звучащи изключително съвременно, особено ако бъдат използвани срещу по-късната логика на либералните теоретици. Казва,че абстрактните принципи не са водач на търговската политика. На едно място зърнените закони могат да бъдат добри, на друго не. Земята не може да бъде единственият източник на богатство. Най-добрата система, казва Ганоби, е липсата на система. За опита на Англия, Галиани казва, че Франция не може да го използва. Според него, Англия е най-сложната и изкуствено нагласена политическа машина, която светът някога е виждал. Тя е едновременно земеделска, манифактурна, търговска и цялата е едно пристанище. В Англия всичко е различно – характера, маниерите, почвата, продуктите и т.н. Ако трябва да обобщя, главният му аргумент срещу доктрините на школата е, че свободната търговия е невъзможна под управлението на деспот, следователно невъзможна за Франция през меркантилната епоха на монархическия абсолютизъм.

Дотук става ясно с какво физиократите най-общо се противопоставят на господстващите все още меркантилни визии, каква е тяхната икономическа и политическа философия, отбелязах местата в тяхната доктрина, където свободата присъства като идея и като предложение за конкретни мерки. Остава да изложа по какъв начин тази школа е свързана със започналото в Европа капиталистическо развитие.
Общата икономическа и политическа теория на физиократите се характеризира по забележителен начин със своята двойственост. Както не веднъж посочих, в своя теоретичен модел те създават една неповторима комбинация между идеите за едно ранно либерално-капиталистическо производство и отношения и политическата доктрина на “легалния деспотизъм”. Поради тази своя двойственост физиократите като че ли остават някъде между традиционния феодален ред и ранния капитализъм. Оттук започват и различните опити да бъдат поставени в една от двете системи.

Без съмнение всички тези автори казват част от истината, но нека завърша с една систематизация, която би разкрила по-ясно мястото на физиократите. Влиянието на стария феодален ред в техните идеи се забелязва главно в следните неща: запазване на традиционния политически ред; приемане на идеята за естественото (божествено) неравенство, на старата феодална социална пирамида – народ, барони (земевладелци), монарх; надценяване на земеделското производство и подценяване на търговията и индустриалното производство. Техните модерни (либерални) идеи обаче са далеч повече: запазване на политическия ред, но и неговото реформиране – отпадане на феодалните практики на управление и господство чрез намаляване на данъците, освобождаване на търговията и насърчаване и освобождаване на класата на фермерите; създаване на социално-икономически ред и отношения основани на правата и задълженията на всички хора в държавата, признаване на правото на частна собственост; изграждането на икономическа система, която позволява натрупването на капитал, насърчава земеделските начинания и техническите иновации; търсене на пътища за максимализиране на производството и ограничаване на разходите и т.н.

Действително, мога да кажа много повече за техните модерни либерални възгледи, отколкото за техния политически и социален консерватизъм. В заключение ще отбележа, че съвременния меркантилизъм съвсем не е усъвършенстван до степен, която би допринесла максимално на човечеството настоящем и за в бъдеще.