Държавата в смесената икономика

Държавата в смесената икономика (Държавно регулиране на икономиката)

1. Необходимост от държавна намеса в икономиката
2. Икономика (Функции на държавата в смесената икономика)
3. Инструменти на държавно регулиране на икономиката
4. Обществен избор. Недостатъци на държавното регулиране на икономиката

В смесена икономика преобладаващата част от разпределението на ресурсите и доходите става чрез пазара. Тук голяма роля играят и държавните органи на властта и управлението. Държавата в днешния реален свят установява правилата на икономиката “играта”, купува от пазарите блага и ресурси, произвежда стоки и услуги, обезпечава отбраната на страната, осъществява широко мащабни трансферни плащания финансирайки собствената си дейност от данъците и заемите , държавната икономическа политика оказва влияние върху цените, лихвения %, AD и AS.

1. Държавната намеса в икономиката се налага от “дефектите” на пазарния механизъм. Те са налице във всички случаи, когато се проявят ограниченията, невъзможността на пазарните сили да осигурят, ефективно ползване на ограничените ресурси. Основните фактори, които пораждат пазарни дефекти са: НК, външните ефекти и обществените блага.
НК отразява пазар, на който играчите или купувачите могат да манипулират цените. Монополистите имат възможност да получават високи Pr, снижавайки обема на производството и продавайки блага и  да увеличат техните цени. Т.к. монопола ограничава конкуренцията потребителите са принудени да плащат повече от необходимото, за да си доставят желаните блага (От темата за монополистична конкуренция – недостатъците на монопола идват тук)

Външни ефекти
Пазарите работят добре, когато цените на благата са равни на обществените издръжки и когато ценността на тези блага съвпада с изгодата за обществото. Но издръжките и изгодите често не намират пълно отражение в пазарните цени. Типичен пример е замърсяването на околната среда. Ако фирмите не поемат разходите за опазване на природата и не ги включват в пазарната цена, то ще се появи разлика между издръжките на производството на фирмите и тези на обществото. Външни ефекти са налице, когато страничните загуби от стопанската дейност не са отразени в покупко-продажбата, в пазарните цени. Не всички ефекти са негативни. Една добре поддържана фасадна къща или грижовно подредена градина носят външна изгода за съседите. Във всички външни ефекти има нещо, въздействащо върху издръжките на фирмите или върху благосъстоянието на потребителите, но то не е обект на покупко-продажба на пазара. Когато са налице външни ефекти, пазарните цени не отразяват всички обществени издръжки и изгоди от производството на благата. Наличието на външни ефекти налага държавата да осъществява контрол за да налага икономически или извъникономически ограничения за определени действия или да стимулира други.

Обществени блага – голямата част от предлаганите блага са предназначени за лично потребление и се наричат частни блага. Частни са благата, които употребени от един човек не могат едновременно потребени от друг. Наред с тях има блага, които едновременно се потребяват от всички, или от голяма група от хора. Те се наричат обществени блага. Благото е обществено, когато дори да се употребява от едно лице е достъпно за потребление и от другите (чистия въздух, националната отбрана са обществени блага). Те не се осигуряват от частните пазари, нямат пазарна цена и се използват “безплатно”. Тяхното създаване изисква разходи, но никой не плаща поотделно за тях и не е склонен да заплати своята част от колективното им потребление. За да се разреши този проблем държавните органи търсят отговор на въпроса, каква част от общонационалните средства да се изразходва за създаването на обществените блага, за издръжката на националните паркове, полицията, войската и т.н. Не е задължително държавата сама да произведе обществените блага, но тя трябва да определи колко обществени блага ще се осигурят и кой ще ги създаде (държавата определя какви ще бъдат държавните поръчки към частните фирми). Същевременно не се изключва възможността държавата сама да се заеме с производството на обществените блага.

Обществените блага са източник на бездействие на пазара, защото те не се конкурират и потребителите не могат да бъдат изключени от тяхното потребление. Това влиза в противоречие с основните принципи на пазарния механизъм. Пазарът не е в състояние да осигури необходимите обществени блага, защото тези блага не могат да реализират частния интерес, да удовлетворят естествения стремежа на фирмите да печелят и затова, ако няма държавна намеса, те няма да бъдат произведени или в най-добрия случай ще се доставят в недостатъчни количества. Затова дефектите на пазара откриват пътя за участието на държавата в икономическия живот на обществото.

2. Икономически функции
Икономическата роля на държавата в днешния реален свят се осъществява в широки мащаби, при което отделните й функции се преплитат. В случая ще разгледаме икономическите задачи на държавата, чрез които тя се стреми да поддържа и да облекчи функционирането на пазарната система. В тази връзка можем да обособим две основни дейности на правителството:
А) да обезпечи правовата база и обществената сфера за ефективно функциониране на пазарната система;
Б) да защитава конкуренцията, да осигури условия, за да работи пазарната система ефективно.
От тук могат да се изведат основните функции на държавата, а именно:
А) преразпределяне на доходите и богатството;
Б) разпределяне на ресурсите с оглед, усъвършенстване на структурата на национално производство;
В) контрол върху заетостта и инфлацията за стабилизирането на икономиката и за осигуряване на желания икономически растеж.
Болшинството от правителствени действия оказва влияние върху всички икономически процеси. Държавата участва в решаването на проблемите на ефекта, като се стреми да отстрани “дефектите” на пазара.
Държавните програми, ориентирани към преодоляване на социалното неравенство използват държавния бюджет за преразпределяне на доходите и богатството за преодоляване на бедността и осигуряване на по-равномерно разпределение на доходите между членовете на обществото.

Правителството поема върху себе си задачата да обезпечи правовата база и най-важните предпоставки за ефективно функциониране на пазарната икономика. Държавата определя законовия статус на частната собственост и частните фирми, гаранциите за изпълнение на договорите между участниците в пазарните сделки. Тя установява правилата (законите), по които се играе икономическата “игра”. Тези правила регулират отношенията между продавачи и купувачи, между фирмите доставчици на ресурси и техните потребители. Правителството е арбитър на областта на икономическите връзки и прилага властта си за налагане на наказания при доказани нечестни деяния на икономическите агенти. Държавата въвежда стандарти за качество и теглото на продуктите, поддържа обществения ред чрез полицията, организира пазарното обръщение. С тези мерки се цели да се ограничат измамите и да се закрепи вярата в пазарната система. Регулиращите правила се простират от зоналните изисквания за ограничаване на използване на земята, до правилата за безопасност на труда, пълната забрана на някои видове икономически дейности (производство и продажба на наркотици).
Някои от правителствените правила се отнасят за всички фирми (законите против мошеничеството и расови дискриминации,…)
Други  правила се отнасят за определени отрасли и дейности (на лекари, на месари и т.н.).

Държавните структури купуват, но и произвеждат блага. Те решават какво да произведат сами и какво да купят от фирмите. В някои стари държавата има монополно право да продава алкохол и цигари, да снабдява страната с електроенергия, да осигурява телекомуникационни връзки. Държавата осъществява транс финансовите плащания на пенсии, стипендии, помощи, социално обезпечаване при безработните. Държавните органи определят данъците и таксите – равнището на данъчните ставки, видовете данъци, механизма на данъчно облагане.

Важна е ролята на държавата по защита на конкуренцията. Конкуренцията е основния регулаторен механизъм на съвършените пазари. Тук идват знанията от темата за НК – антитръсовската политика на държавата.
А. Роля на държавата за преразпределение на доходите
Пазарната система е безпристрастен механизъм. Тя не прави разлика между млади и стари, болни и здрави и затова поражда по-голямо неравенство при разпределянето на доходите, от това което е приемливо за обществото.

Бедността и в обществата на изобилието е остър икономически и социален проблем. За да снижи неравенствата в доходите правителството използва бюджета, трансфер на плащанията, чрез които се осигурява средства за остро нуждаещите се: инвалиди, безработни, престарели, болни.
Правителството изменя разпределението на доходите и чрез регулиране на пазарните цени. То може да определи минимални изкупни цени на селскостопанска продукция, да приема закони за минимална РЗ и по този начин да съдейства за повишаването на доходите на определена група от населението.

Прогресивното подоходно облагане също е лост за преразпределяне на доходите (обяснете как става това от темата  данъчни основи на фискалната политика).

Б. Държавата и ефективното разпределение на ресурсите.
Конкурентните пазари правят автоматичното разпределение на ресурсите ефективно. На тях равновесния обем се отъждествява с оптималния обем продукция. На практика обаче и съвършената конкуренция поражда не компенсирани издръжки за трети стани (замърсяването на околната среда). В тези случаи правителството приема законодателни мерки и особени данъци, за да се трансформират издръжките по нанасянето на щети на трети лица във вътрешни издръжки по производството. Това заставя фирмите за инвестират в пречиствателни съоръжения.
Непропорционалното разпределение на ресурсите може да се преодолее чрез засиленото влияние на държавата върху AD и AS и прякото й ангажиране с производството на обществени блага. Когато държавата реши да предостави на бедните продоволствени талони, те ги използват по предназначение . Магазините, които работят с продоволствени талони получават пазарният им еквивалент от правителството. Така бедните стават по-ефективни участници в икономическите процеси, а AD расте. По този начин държавата осигурява потребление на насъщните блага от най-бедните, това разширява търсенето и увеличава изгодата и на производителите и на търговците.

Противоположен е ефектът, когато държавата субсидира не потреблението, а производството чрез оказване на пряка подкрепа на самото създаване на блага. Чрез субсидиране на образованието, здравеопазването, профилактиката, тези дейности стават достъпни за широк кръг потребители.

Производството може да поеме и ролята на непосредствен производител на обществени блага. Те се финансират от средствата в държавния бюджет, но обективно, за да разшири потреблението на обществени блага, се  съкращава потреблението на частните. Това е така, защото за да има повече обществени блага са нужни по-големи средства от бюджета. За да се осигурят тези средства трябва да нараснат данъчните постъпления. Но това означава, намаляване на разполагаемия доход, респективно на текущото потребление на частните блага.

В. Ролята на държавата за стабилността на икономическия растеж
Пазарното стопанство се развива неравномерно. Цикличността и икономическите кризи са неизбежен спътник на прогреса. Промишления цикъл в исторически план дълго време е протичал спонтанно, но обществото възприема кейнсианската теза, че е възможно чрез намесата на държавата да се притъпят негативните последици от кризата и да намери по-бърз изход от нея. Държавата може да ограничава и икономическия растеж, когато производството е достигнало границата на производствените си възможности за да забави появата на следващата криза. Въздействието на държавата върху цикличното развитие се осъществява чрез фискалната и паритетната политика (тук от темата за фискална политика идва същността на рестрективната и експанзионистичната политика с техните цели и инструменти).

3. Инструменти  на държавната политика
Инструментите за провеждане на
А) данъчно облагане, чрез което се намаля доходите на частния сектор, а нарастват възможностите за целенасочени разходи на държавата;
Б) трансферите от ДБ към фирмите под формата на субсидии и отстъпки за производството и добавки към доходите на социално слабите домакинства;
В) непосредствен институционален контрол върху отделни видове стопански дейности;
Г) непосредствено споразумение между засегнатите страни
Непосредствени споразумения могат да се използват успешно без държавна намеса, когато основните права на гражданите и фирмите са ясни. Договор може да стане доброволно и без разходи и засегнатите са ограничено число хора. Споразумение са прави за подчиняването на всички на общи правила, които са изгодни за всички(типичен пример са правилната за поведение).
Правното регулиране става с специално законодателство. Съдът забранява определени поводения, причиняващи обществена вреда и застава причинителя на вредата да поеме пълна отговорност и да обезщети засегнатата страна. Прякото държавно регулиране е непосредствена намеса на държавни органи в икономическите дейности в съответствие с приетите закони (ХЕИ може да запечата магазини или производствени помещения, които не отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, да наложи забрана за производства, които замърсяват околната среда или предизвикват шум над допустимите норми).

4. Обществен избор
Мотивацията на отделни лица или фирми за тяхното икономическо поведение се обяснява лесно. Фирмите се стремят към печалба, а индивидите към най-голямо удовлетворение. Приемането на държавни решения е по-сложно. Избирателите в демократични общества дават своите предпочитания на едни или други представители на властта. Към тях се отнасят законодателите и представителите на изпълнителната власт. Тяхната задача е да вземат решения за държавните разходи и данъци, за приемане на нови закони и разработване на нови програми по регулиране на стопанството. Избирателите дават своя вот за определена политическа платформа. Законодателите и чиновниците не са обикновени изпълнители на волята на държавата. Те имат собствени цели и се стремят да максимизират собственото си благополучие и често техните интереси противоречат на обществените.