Българската икономика в огледалото на ООН

Въпреки, че като цяло световната икономика демонстрира добро здраве, продължават да съществуват сериозни дисбаланси на растежа, външните плащания и капиталовите потоци, се твърди в последния доклад на Конференцията за търговия и развитие към ООН.

Според доклада, през последната година световната икономика показва неочаквано висок растеж (годишния и ръст вероятно ще надвиши 3%), дължащ се най-вече на мощта на икономиката на САЩ. Бъдещото и развитие обаче зависи от това, дали ще успее плавно да премине на по-ниски обороти, както и дали наблюдаваното Съживяване на икономиките на Европа и Япония ще се съхрани. В доклада се подчертава, че през 1999 икономиките в преход бележат ръст от 2,4%. Тук обаче, разликите между отделните държави са значителни. Така, през втората половина на 1999 икономиките на Централна Европа най-сетне са се отърсили от последиците от руската криза, докато самата Русия демонстрира изненадващ ръст от над 3%, дължащ се най-вече на резкия скок на цените на петрола. Що се отнася до Югоизточна Европа, въпреки края на косовския конфликт, макроикономическата ситуация остава нестабилна, а икономическите перспективи - мрачни. Според авторите на доклада на ООН: "Предизвикателствата пред тези страни не са много по-различни от онези в развиващият се свят, без обаче отговорът на развиващите се държави да е достатъчен в случая".
В същото време азиатските икономики отново жънат успехи, а растежът им, като цяло, надвишава 5% през 1999. Особена заслуга за това имат Индия и Китай, чиито растеж от 7% надминава всички прогнози. Положителният опит на азиатците, без съмнение представлява добър пример за страни в преход като България. Този опит, авторите на доклада резюмират в няколко извода. На първо място, кризата от 1997 е била предизвикана от неправилна икономическа политика и не е била неизбежна. На второ, структурната слабост на азиатските икономики е била подсилена от увeличаването на лихвените равнища. На трето място, социалните последици от кризата са ударили различно отделните прослойки от населението и, накрая, дългосрочният растеж в региона занапред не следва да зависи от произвола на глобализиращите се финанси, фирми и пазари.

Интересно е заключението на доклада по отношение мерките, предприети в отговор на кризата от 1997, че основният удар върху икономиката е нанесен не от обезценяването на националните валути, а от повишаването на лихвените проценти. Този, горещо препоръчван от теоретиците на Международния валутен фонд, начин за "справяне с инфлацията", всъщност е довел до дълбока рецесия, колапс на вноса и безпрецедентно натрупване на резерви. В случая далеч по-правилно би било въвеждането на времене контрол върху обмена на валута и преобразуване на дълговото бреме.

Експертите на ООН смятат също, че веднъж постигната, валутната стабилност не може, сама по себе си, да гарантира икономическо възстановяване. Възстановяването на азиатските икономики е започнало едва с разхлабване примката на фискалните и монетарни ограничения - нещо, на което експертите на МВФ в България например, яростно се противопоставят.

Интересна теза в доклада е и, че основната роля за проедоляването на кризата, породена от бързата финансова либерализация, е паднала върху държавата. Последното е увеличило дълговото бреме на азиатските икономики, което днес варира между 30% от БВП за Южна Корея и 90% за Индонезия.

Най-важният извод от доклада на ООН в тази връзка обаче е, че финансовият цикъл на нововъзникващите пазари е доста различен от традиционния. В Азия, тъкмо наемните работници са понесли в най-голяма степен ударите на кризата, изразяващи се едновременно в намаляване на заплатите и ръст на безработицата. Дори след преодоляването на кризата, нивото на бедност си остава значително над онова преди настъпването и.
Изводът на експертите е, че е нужна Политика на растеж облагоделстваща по-широки слоеве от населението. Постигането на баланс между социалната цена на растежа и повишаването на конкурентноспособността на развиващите се икономики обаче, няма да е лесно. Конкуренцията на световните пазари става все по-ожесточена, като броят на развиващите се държави, опитващи се пробият на пазарите на развитите страни е все по-голям. От своя страна, последните демонстрират все по-малка толерантност към тез иопити.

Междувременно, разликата в производителността между индустриализираните и развиващите се страни остава значителна. Според авторите на доклада на ООН, тя може да се преодолее само чрез мащабни инвестиции, които обаче не винаги избират развиващите се държави, независимо от по-ниското заплащане на труда там. Такъв е и случаят с България, където въпреки стабилната макроикономическа обстановка, чуждите инвестиции тази година ще бъдат далеч под очакваните милиард долара.

Сред най-важните препоръки в доклада е развиващите се страни да се стремят към стратегическо интегриране в световната икономика. Препоръчва им се също да намалят зависимостта си от външните ресурси и пазари, отделяйки повече внимание на собствените източници за икономически ръст. Крайно време е и българското правителство да се вслуша в този съвет. Моментът при това е особено подходящ, предвид оттеглянето на емисарите на МВФ и вдигането на икономическото ембарго над съседна Югославия.